В
мразовития февруарски ден преди 145 г България загуби свиден син, но никога не забрави за него. С
гордост и благодарност всички ние – неговите потомци носим Левски в сърцата си.
Изучаваме неговия живот, повтаряме неговите завети. Учим се от неговия пример,
прегръщаме неговите мечти и знаем, че можем да ги осъществим. Апостолът на нашата свобода не доживя да
види Родината си свободна, но ни остави ясна представа за свободна,
демократична, европейска, горда съвременна България.
Посветихме
изминалата седмица на Апостола - запознахме
в обучителни ситуации по групи децата с живота, подвига и мъдростта на Васил
Иванов Кунчев - Левски. Всяка група направи
кът, на който чрез снимки и картини децата се докоснаха до Апостола. Чрез атрактивни
презентации разказахме за родното място, семейството, изобретателността,
смелостта на Левски, неговия героизъм. Децата научиха стихотворения за Левски, слушаха с нескрит интерес разкази
и песни, гледаха филми и електронни книги, повтаряха и осмисляха неговите
завети.
Натрупаните
впечатления и знания помогнаха на децата активно да участват в разговори и
беседи за огромното наследство, което ни е завещал Левски, за неговото място в
българската история. На 19 февруари поднесохме цветя в знак на благодарност
пред неговия героизъм. Сведохме чела и почетохме с минута мълчание светлата
памет на Апостола.
Ти,
Апостоле, бездомен,
миг покой не
пожела:
неуморен,
храбър, скромен,
вдигна
градове, села.
И умря за
свободата
на
народа-мъченик,
но остана
жив в сърцата,
Българино,
най-велик!
