Доброто трябва да тържествува, но не само за ден, а всеки ден!

В края на месец февруари ДГ "Елица" се включи в инициативата на УНИЦЕФ- „Ден на розовата фланелка“!  Всяка година последната сряда на февруари е известна като Международен ден за борба с тормоза. На този ден участниците носят розово, за да символизират своята позиция.

В организирани занимания децата споделиха как могат да развиват успешни отношения помежду си и да разграничават добронамереното от насилствено поведение. Разглеждаха и обсъждаха сюжетни картини  и илюстрации с представени различни типове отношения - приятелско, негативно и агресивно. Различаваха добро и неприемливо поведение, оценяваха представени случки, близки до техния опит и обясняваха, защо не възприемат определени действия.  Оприличаваха  се с героите с позитивно поведение.

Децата обсъждаха постъпките на героите от „Приказки за ценностите”, като оценяха приятелството между тях, взаимопомощта. Разговаряха и споделяха, как биха постъпили на мястото на всеки персонаж,  колко важно е да бъдеш приятел и да помагаш на някой, който се нуждае от помощ.

Логопедът на детската градина – Т.Узунова, облечена в розова фланелка, привлече вниманието на децата с интересни ролеви игри – „Кажи ми добра дума”, „Слонове”, „Сляпо доверие”, „Мястото до мен е свободно, да дойде да седне…”, „Щастлив съм когато…”,  „Подарявам ти това сърчице, защото…”, „Маратон на прегръдките“ . Участниците уверено и отговорно си помагаха взаимно, споделяха свои мисли, чувства и обсъждаха как да бъдат толерантни, съпричастни и добронамерени към всички. Слушаха с интерес терапевтичните приказки „Приказка за добротата”, „Какво е да имаш приятел”; „Вълшебството на добрите дела”, „Приказка за усмивката”, „Тъжното момченце”.

                     С рисунки и постери децата направиха специални пана и табла на приятелството и добрите взаимоотношения. В творчески дейности изработиха  розови цветя и сърчица, които подариха на приятели и близки, като символ на съпричастност и толерантност.

                     С всички дейности децата показаха своето отношение към добрите постъпки и казаха "ДА" на приятелството и толерантността. Според малчуганите важно е да ценим малките жестове и да не забравяме, че добрата дума е безценна.

Инициативата се проведе по Плана на Координационния съвет   за справяне с тормоза.

Фестивал „Сладкопойна чучулига“.

Уважаеми родители!  

Националният конкурс за изпълнение на детска песен и Конкурса за детска рисунка „Нарисувай ми песен“ ще се проведат на 5 и 6 май в гр. Бургас.

На 4 май в залата на НХК, хорова школа „Милка Стоева“ с ръководител Светла Стоева ще представят ретроспективен спектакъл с песни създадени за фестивала „Сладкопойна чучулига“.

През изминалата 2017г. в учебната програма по музика в началните общообразователни  училища влязоха още три песни от фонда на „Сладкопойна чучулига“.

Kонкурсите са с доказан национален авторитет и в тях взимат участие над 300 деца от 5 до 14 годишна възраст от цялата страна. Нашата цел е не само да дадем възможност за творческа изява на талантите, но и всяко дете да получи необходимото уважение и внимание за труда, който е положило. Вече повече от десет години, със съдействието на обществени организации и частни фирми, успяваме да осигурим подарък за спомен на всяко дете, участвало в конкурса, независимо дали е спечелило награда или не.

Регламентите можете да намерите на официалната страница на сдружението  www. sladkopoinachuchuliga.com

Участвайте в нашите конкурси! Очакваме Ви!

Баба Марта бързала, мартенички вързала...

  Баба Марта бърза, бърза, мартенички  върза. Първо във „Елица“ на всички дечица, върза на ръчицата мартеници чудни да са ранобудни, да растат засмени.

Първи март е обичан от малки и големи ден. Днес традиционно закичваме близки, познати и приятели с усукани бели и червени цветове. Мартеницата е не просто аксесоар. Тя е български отличителен символ и носител на мощна енергия. Всяка мартеничка носи в себе си силата да предпазва. Червеният конец е символ на здравето, а бялата багра е орисана да носи чистотата и невинността. Неслучайно мартеничка се подарява за здраве и неслучайно се пожелава носителят й да е румен и засмян. Мартеничка се носи, докато човек не зърне щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Когато се маха, традиционният символ се окичва именно за дръвче, за да дава плод през годината.

Вървим по твоите стъпки Апостоле!

В мразовития февруарски ден преди 145 г България загуби свиден син, но никога не забрави за него. С гордост и благодарност всички ние – неговите потомци носим Левски в сърцата си. Изучаваме неговия живот, повтаряме неговите завети. Учим се от неговия пример, прегръщаме неговите мечти и знаем, че можем да ги осъществим.     Апостолът на нашата свобода не доживя да види Родината си свободна, но ни остави ясна представа за свободна, демократична, европейска, горда   съвременна България.

Посветихме изминалата седмица на Апостола  - запознахме в обучителни ситуации по групи децата с живота, подвига и мъдростта на Васил Иванов Кунчев  - Левски. Всяка група направи кът, на който чрез снимки и картини децата се докоснаха до Апостола. Чрез атрактивни презентации разказахме за родното място, семейството, изобретателността, смелостта на Левски, неговия героизъм. Децата научиха стихотворения  за Левски, слушаха с нескрит интерес разкази и песни, гледаха филми и електронни книги, повтаряха и осмисляха неговите завети.

Натрупаните впечатления и знания помогнаха на децата активно да участват в разговори и беседи за огромното наследство, което ни е завещал Левски, за неговото място в българската история. На 19 февруари поднесохме цветя в знак на благодарност пред неговия героизъм. Сведохме чела и почетохме с минута мълчание светлата памет на Апостола.  

Ти, Апостоле, бездомен,

миг покой не пожела:

неуморен, храбър, скромен,

вдигна градове, села.

И умря за свободата

на народа-мъченик,

но остана жив в сърцата,

Българино, най-велик!