Веднъж едно момченце отишло на училище. То било
съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че
може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката
казала:
“Днес ще нарисуваме картина.”
“Чудесно!”, помислило си момченцето.То обичало да рисува. Можело да
нарисува всичко: Лъвове и тигри, пилета
и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели и започнало да рисува. Но учителката казала:
“Чакайте! Още е рано да започваме!” и изчакала всички да се приготвят.
“А сега – казала учителката, - ще рисуваме цветя”.
“Чудесно!, помислило си
момченцето, защото то обичало да рисува цветя.”
С розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала: “Чакайте! Аз ще ви покажа.”
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
“Готово – казала учителката. Сега можете да започнете.”
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало
своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто
обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката – червено, със зелено
стебло...
съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава, и да прави
всичко като учителката.
И съвсем скоро то вече не правило нещата по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в
друга къща, в друг град и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън,
която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко
големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло
там, учителката казала:
“Днес ще нарисуваме картина.”
“Добре!” помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво
да прави, но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато
стигнала до момченцето, тя казала: “Не
искаш ли да рисуваш?”
“Искам – отвърнало момченцето. Какво
ще рисуваме?”
“Не зная, преди да си го нарисувал”, казала учителката.
“Как да я нарисувам?” попитало момченцето.
“Ами, както искаш”, казала
учителката.
“И с какъвто цвят искам ли?” попитало момченцето. “Точно така – казала
учителката, ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще
разбера кой, какво е направил и коя картина на кого е била?”
“Не зная“, казало момченцето. И започнало да рисува цветя в розово, оранжево
и синьо.
То обикнало новото си училище
Макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора.
Хелан Бъкли
