ДКТ Сливен "Кой доведе пролетта"

Всички си мислят, че Баба Марта е стара, намръщена и все недоволна. Но дали всъщност е така?

Може би тя не е такава мърморана, може би не е и толкова стара!? И тя, като другите си има две внучета, които очаква с нетърпение, и тя като всички баби иска да ги изненада и зарадва с някое подаръче. Затова решава да им направи две плетени кукли от непотребни вече  кълбенца. И както си плете и си мисли за гостенчетата, които скоро ще я посетят, куклите от конци изведнъж оживяват и заедно с нея се разиграват. Благата жена ги сравнява със своите внучета и в тяхна чест ги нарича Пижо и Пенда. А Пижо и Пенда, като всички деца обичат да играят, да се забавляват. Така и нашите герои, улисани в игрите си изведнъж чуват, че нещо странно става, че някой се е изгубил и има нужда от помощ.

А това не е кой да е, а  самата….Пролет. Дали ще успеят нашите приятели да й помогнат, ще научите като гледате спектакъла ” КОЙ ДОВЕДЕ ПРОЛЕТТА “

Театърът и детето

Културата е онзи неоскверним двигател на душата, който трябва да съществува, за да има съзнателно и съзидателно общество. Кукленият театър в частност е тази брънка на културата, която най-непосредствено достига до бъдещето на това общество – децата.  

Кукленият театър е едно от най-забавните занимания за най-малките – за тях той е вълшебство. Той ги вълнува, радва, вдъхновява. Провокира ги да откликват непринудено на ситуациите. Детето искрено вярва и инстинктивно се вживява в случващото се на сцената – смее се, съпреживява, спонтанно подвиква на изпадналите в опасност сценични герои да се пазят...  Сетивно-емоционалното възприемане на любими куклени герои оформя представите за красиво и добро в поведението, развива въображението, асоциативното мислене и асоциативната памет.

Светът на куклите е изначалният свят, даряващ на човека различното, другото, доброто... Светът, в който всеки, от малък, може да намери търсения отговор, да долови скритата поука, забавното намигане, катарзиса. Няма по-голяма магия от театъра.

Театърът може да докосне въображението, да породи любопитство или да запали артистичен импулс. Съдържа в себе си изключителен ресурс, свързващ много области на знанието: история, география, език и още много други. Театърът е комплексно изкуство, в което присъстват литературата, музиката, живописта, танца, архитектурата, дизайна.

Именно поради тази своя специфика, досегът с театралното изкуство помага за духовното израстване на децата, формиране на усет към красивото, обогатява ценностната им система, художествен поглед, образно мислене и въображение. Поради тези причини е важно да се водят децата на театър още от ранна възраст, както и по-късно, когато са в училище.

От друга страна театралните групи учат децата на важни ценности като ангажираност и отдаденост. Програмите за сценични изкуства предлагат такива ползи за децата, като придобиване на познания за нещата, те научават в действие кои са те и какво могат да правят. Най-важното е, че театърът учи децата как като пораснат и да станат възрастните, които биха искали да бъдат. Помага им също да се научат да разбират и приемат другите. Ето защо театърът играе огромна роля в развитието на децата, били те актьори или зрители.

Не е лесно да се разкаже увлекателно и интересно една приказка, особено от  най-малките – тези, които имат оскъден опит и голямо любопитство. Театралното й представяне е вярната следа, най-прекият и приятен път към детското въображение. Театрално поднесената приказка стимулира абстрактното мислене, стимулира развитието на детето.

Малките деца непрекъснато възприемат света и отразяват своите впечатления и представи за него в играта. Чрез кукления театър ги стимулираме да мислят сами, да създават и изразяват това, което искат да споделят с нас, това, което ги вълнува.

Освен професионалните постановки, подходящи форми на театър в условията в детската градина, в къщи или в училището са малките (мобилни) театрални форми – куклени етюди, театър на маса, музикално театрални импровизации... Куклен театър може да се играе с импровизирани кукли – с тях може да се направи представление, спектакъл-приказка, спектакъл-игра. Забавно, въздействащо и възпитаващо, увличащо децата...

Така светът наоколо става вълшебен, става интересен – и за възприемане, и за пресъздаване...

Творчески проекти по ТРИЗ

На 15 март по плана за квалификация на педагогическите специалисти в детска градина „Елица“ се проведе вътрешно-методическа квалификация, организирана от Методическо обединение „Естетически дейности“. Темата на обучението беше „Развитие на естетическото чувство и креативните способности на децата чрез съвместни творчески проекти по ТРИЗ. ТРИЗ  или Теория за Решаване на Изобретателни Задачи е наука, създадена през  50-те години на миналия век.Автор на теорията е  С.Алтшуллер. През 80-tе години възниква и ново направление в образованието – ТРИЗ-педагогика. Идеалът на ТРИЗ-педагогиката е творчески мислещия човек, който има системно въображение и владее мощен арсенал от способи за решаване на творчески задачи и имащ достойни жизнени цели.

На екипа на детската градина бяха представени - Методически указания, Стадии на обучението по ТРИЗ, Модели на ТРИЗ игри, развиващи творчески заложби. Засилен интерес сред колегията предизвикаха -  Морфологичния анализ, Кръговете на Лулиий и Вълшебните пътечки, като удобен модел за развитие на словесното творчество в различните възрастови групи.

3 март

         „Има, има на земята малка приказна страна. За мнозина непозната,  но за мен една”.    

              140 години свободна България!

По традиция както всяка година в ДГ „Елица“ тържествено отбелязахме най-големия национален празник. Празник на възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.

Малките възрожденци, трогнаха всички присъстващи с патриотични песни и стихове, танци. С гордост звучаха имената на Левски, Ботев, Раковски, хвърковатата чета… Гостите, нашите приятели от Дневен център „Св. Стилиян  Детепазител”, които присъстваха на празника също впечатлиха присъстващите със своите изпълнения.  Всички участници в празника заедно изпълниха стихотворението „Аз съм българче”, сведоха глави в знак на преклонение пред подвига на хилядите знайни и незнайни герои, сражавали се на Шипка и край Плевен. Кулминацията на празника беше, когато малки и големи,  с ръка на сърцето пяха националния химн.

Историческото минало на България наподобява приказка - за всички онези, които разпалиха пламъка на жаждата за свобода, водени от огромната си любов към  Отечеството - те извоюваха нашата свобода, с цената на собствения си живот.

Историята помни много…..Помним и ние.          

Ще съхраним светлата памет и заветите на хилядите герои,  завещали  ни 140 години свобода!