Момченцето

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там,  то се почувствало щастливо.

И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:

“Днес ще нарисуваме картина.”

“Чудесно!”, помислило си момченцето.То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко: Лъвове и тигри,  пилета и крави,  влакове и лодки.

Извадило кутията с пастели и започнало да рисува.  Но учителката казала:

“Чакайте! Още е рано да започваме!” и изчакала всички да се приготвят.

“А сега – казала учителката, - ще рисуваме цветя”.

“Чудесно!,  помислило си момченцето, защото то обичало да рисува цветя.”

С розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала: “Чакайте! Аз ще ви покажа.”

И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено,  със  зелено стъбло.

“Готово – казала учителката. Сега можете да започнете.”

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете  като на учителката – червено, със зелено стебло...

 съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава, и да прави всичко като учителката.

И съвсем скоро то вече не правило нещата по свой собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия  ден, когато отишло там,  учителката казала:

“Днес ще нарисуваме картина.”

“Добре!” помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави, но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнала до момченцето,  тя казала: “Не искаш ли да рисуваш?”

“Искам – отвърнало момченцето.  Какво ще рисуваме?”

“Не зная, преди да си го нарисувал”,  казала учителката.

“Как да я нарисувам?” попитало момченцето.

“Ами, както искаш”,  казала учителката.

“И с какъвто цвят искам ли?” попитало момченцето. “Точно така – казала учителката, ако всички нарисуват едно и също  и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой, какво е направил и коя картина на кого е била?”

“Не зная“,  казало момченцето.  И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.

То обикнало новото си училище

Макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора.

 

   Хелан Бъкли