АГРЕСИВНИТЕ ДЕЦА. РАБОТА С ГНЕВА

Гневът е чувство на силно негодувание, което се съпровожда от загуба на контрол над себе си. За съжаление, в нашата култура е прието да се счита, че проявата на гняв е недостойна реакция. Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това. Единствено психолозите не препоръчват постоянно да сдържаме тази емоция, тъй като по такъв начин ние можем да се превърнем в своеобразно “хранилище на гнева”. Освен това, затъпквайки гнева навътре, човек, рано или късно ще почувства необходимост да го изхвърли навън. Но вече не на този, който е предизвикал това чувство, а на “попадналия му под ръка” или на някой по-слаб, който не може да даде отпор.

Даже да се постараем много и да не се поддадем на съблазнителния способ “изригване на гнева», нашето “хранилище”, се попълва постоянно с нови негативни емоции. В един прекрасен момент “хранилището”,  може изведнъж да се “взриви”. При това не е задължително това да завърши с истерия или викове. Почувствали се свободни, негативните чувства могат да “хлътнат” в нас, което ще доведе до различни соматични проблеми: главоболие, стомашни и сърдечно-съдови заболявания. К. Изард (1999) е публикувал клинични данни, получени от Холт, които свидетелстват за това, че човек, който постоянно подтиска своя гняв, е податлив в по-голяма степен на риск от психосоматични разстройства. По мнението на Холт, неизразеният гняв може да стане една от причините за такива заболявания, като ревматоиден артрит, уртикария, псориазис, язва на стомаха, мигрена, хипертония и др.

Именно за това е необходимо да се освобождаваме от гнева. Разбира се, това не означава, че децата или възрастните трябва постоянно да се бият и ругаят. Просто ние самите сме длъжни да се научим и след това да научим децата, как да израяват гнева си по приемлив и неразрушителен начини.

Доколкото чувството на гняв, по-често от всичко, възниква в резултат на ограничение на свободата, то в момент на твърде високо «разгорещяване на страстите», трябва да разрешим на детето да направи нещо, което обикновено не приветстваме, но и много зависи от това, в каква форма – вербална или физическа –  детето изразява гнева си.

Например, в ситуация, в която детето се разсърди на връстника си и започне да го обижда, можете заедно с него да нарисувате «обиждача», да го изобразите в този вид, и в тази ситуация, в която иска “оскърбеният”. Ако детето умее да пише, може да му позволите да подпише рисунката така, както иска, ако не умее –  подпишете я под негова диктовка. Безусловно, подобна работа трябва да се провежда с децата едно по едно, извън полето на зрение на съперника.

Този метод за работа с вербалната агресия се препоръчва от В.Оклендър. В своята книга “Прозорец в света на детето” (М., 1997) тя описва собствения си опит с прилагане на този подход. След провеждане на такова упражнение децата от предучилищна възраст (6 – 7 години) обикновено изпитват облекчение.

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. “Шпаргалка для взрослых”

РАБОТА С ГНЕВА

Истината е, че в нашето общество не приветстват такова “волно” общуване, още по-малко употребата на така наречените мръсни думи и изрази в присъствието на възрастни. Но практиката показва, че ако не изкаже това, което се натрупва в душата и на езика му, детето не се успокоява. По-скоро то ще отпраща оскърбления в лицето на своя “враг”, ще го провокира да му отвръща и ще привлича все нови и нови “зрители”. В резултат, на което конфликтът между две деца прераства в общегрупов конфликт или даже в жестоко скарване.

Повечето деца се страхуват, по една или друга причина, да противодействат открито, но в същото време жадуват за мъст. Възможно е, поради неудовлетворителна, за тях, ситуация, да изберат и друг път: да уговорят връстниците си, да не играят с обиждащия. Такова поведение работи, както бомба със закъснител. Неизбежно ще се разгори групов конфликт, който ще “зрее” по-дълго и ще обхване повече участници. Методът, предложен от В. Оклендер, може да помогне да се избегнат много неприятности и да помогне в разрешаването на конфликтни ситуации. 

Пример

Подготовителна група в детската градина посещавали две приятелки – Алена С. и Алена Е. Те били неразделни още от яселената група, но заедно с това, постоянно се карали и обиждали. Веднъж, когато психологът влязал в групата, видял, как Алена С., не обръщайки, внимание на опитващата се да я умири възпитателка, хвърляла всичко, което й паднело под ръка, и крещяла, че ненавижда всички. Влизането на психолога й харесало, тъй като тя обичала да ходи в кабинета.

В кабинета на психолога й била предоставена възможност сама да си избере занимание. Отначало тя взела огромен надуваем чук и с всички сили започнала да го удря по стенаата и по пода, след това извадила от кутията с играчки две дрънкалки и възторжено започнала да дрънка с тях. На въпроса на психолога, какво се е случило и на кого се е разсърдила, Алена не отговаряла, но на предложението да порисуват заедно, се съгласила с удоволствие. Психологът нарисувал голяма къща, и момичето възкликнало: “Аз знам, това е нашата детска градина!”

По-нататъшна помощ от възрастен не се налагала: Алена започнала да рисува и да обяснява своите рисунки. Първоначално  се появил пясъчникът, в който разположила малки фигурки — децата от групата. До тях изникнала алея с цветя, къща, беседка. Момичето рисувало все нови и нови дребни детайли, сякаш отдалечавала момента, в който трябвало да нарисув нещо важно за себе си. След известно време тя нарисувала люлка и казала: “Това е всичко. Не искам да рисувам повече”. Започнала да се разхожда из кабинета. След минута-две отново се върнала към листа и нарисувала на люлката много малко момиченце. На въпроса на психолога, кой е това, Алена отначало отговорила, че не знае, но след това добавила: “Това е Алена Е. Нека да се полюлее. Аз й разрешавам”. След това дълго разкрасявала роклята на своята съперница, нарисувала й панделка в косите,  даже и корона на главата, обяснявайки, колко е добра Алена Е. Внезапно момиченцето спряло и извикало: “Ах!!! Алена падна от люлката! Какво ще правим сега? Изцапа си роклята! (задраскала роклята с черен молив с такъв натиск, че даже скъсала хартията). Майка й и баща й ще й се карат, а може и да я набият и да я изпратят в ъгъла. Короната паднала, изтърколила се в храстите (нарисуваната златна корона я постигнала същата участ, като роклята). Пфу, лицето й погрозня, носът й е разбит (цялото лице задраскала с червен молив), косата й се разпиля (вместо прибраната косичка с панделка на рисунката се появил ореол от черни кривулици). На нищо не прилича, кой ще играе сега с нея? Така й се пада! Няма кого да командва! Свърши се с нейното командване! Какво си въобразява! Аз също мога да командвам. Сега трябва да отида да се измия, ние не сме толкова мръсни, като нея, ние ще си играем заедно, без нея”. Алена, напълно удовлетворена, продължила да рисува до повредения враг групата с деца, наобиколили люлката, на която сиди тя, Алена С. След това дорисувала още една фигурка. “Това е Алена Е.. Тя вече се е измила, — обяснява тя и пита, — “Може ли вече да си отида в групата?” Когато се върнала в игралната, Алена С., сякаш нищо не се е случило, се присъединила към играещите деца.

Какво в крайна сметка се е случило? Вероятно, по време на игра и разходки двете неразделни Алени, както винаги, са водели борба за лидерство. На всеки път симпатиите на “зрителите” са били на страната на Алена Е. След като изразила своя гняв на хартия, нейната съперница се успокоила и се помирила с произтичащото.

Безусловно, в дадената ситуация можеше да се използват и други прийоми, но главното е детето да получи възможност по приемлив начин да се освободи от преизпълащи я го гняв.

Има още един способ, да помогнем на децата легално да изразят вербалната си агресия – да поиграем с тях на играта “Обиждалник”. Опитът показва, че децата, получили възможност да  изрекат, с разрешение на педагога, негативните си емоции, а след това да чуят нещо приятно за себе си, намалява желанието да действат агресивно.

Да помогне на децата да изразят гнева си по достъпен начин, а на педагога – да проведе заниманието безпрепятствено, може така наречената “Торбичка за викове” (в друг случай — “Чаша за викове”, “Вълшебна тръба “Вик”" и др.). Преди началото на заниманието всеки желаещ може да вземе “Торбичка за викове” и колкто се може по-високо да извика в него. По такъв начин детето се “избавя” от своят вик по време на занятието. След края му децата могат да си “вземат” своя вик обратно. Обикновено в края на заниманието децата с шеги и смях оставят съдържимото в “Торбичката” за спомен на учителката.

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. “Шпаргалка для взрослых

ТЕСТ: „НИВО НА ДЕТСКАТА АГРЕСИВНОСТ”

Двадесетте въпроса в теста ще подпомогнат родители и възпитатели да определят нивото на агресивност на тяхното дете. Предложена е и схема за наблюдение на детето с осем критерия за агресивност.

1. Понякога ми се струва, че в него се е вселил зъл дух.
2. Не може да премълчи, когато е недоволен от нещо.
3. Когато някой му причинява зло, то обезателно се старае да отвърне със същото.
4. Понякога без всякаква причина му се иска да изругае.
5. Случва се, с удоволствие да счупи играчка, просто, за да я разбие, да я потроши.
6. Понякога толкова настоява за нещо, че околните губят търпение.
7. Не е далече от желанието да подразни животно.
8. Да го надвиеш в спор е трудно.
9. Сърди се много, ако му се стори, че някой го лъже.
10. Понякога у него избухва желание да извърши нещо лошо, шокиращо околните.
11. В отговор на обичайни разпореждания се стреми да прави всичко наопаки.
12. Често мърмори повече от обичайното за възрастта си.
13. Възприема се като самостоятелно и решително.
14. Обича да бъде пръв, да командва, да подчинява другите на себе си.
15. Неуспехите предизвикват у него силно раздразнение, желание да намери виновен.
16. Лесно започва кавга, встъпва в бой.
17. Старае се да общува с по-малки и физически по-слаби от себе си.
18. Нередки са пристъпите на мрачна раздразнителност.
19. Не се съобразява с връстниците си, не отстъпва, не дели.
20. Уверено е, че ще изпълни каквато и да е задача по-добре от останалите.

Положителният отговор се оценява с 1 бал.
Показатели:
Висока агресивност — 15—20 бала.
Средна агресивност —7—14 бала.
Ниска агресивност —1—6 бала.

Критерии за агресивност (схема за наблюдение на детето)

1. Често губи контрол над себе си.
2. Често спори, кара се с възрастните.
3. Често отказва да изпълнява правила.
4. Често специално дразни хората.
5. Често обвинява другите за своите грешки.
6. Често се сърди и отказва да направи каквото и да е.
7. Често е завистливо и отмъстително.
8. Чувствително е, много бързо реагира на различни действия  на околните (деца и възрастни), които нерядко го дразнят.

Да се предположи, че детето е агресивно може само в този случай, когато в течение на 6 месеца в неговото поведение се проявяват 4 от осемте представени признаци.  

За дете,  в чието поведение се наблюдават по-голямо количество признаци за агресивност, е необходимо да се потърси помощ от специалист: психолог или лекар.

Източник: Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992г.

КАК ДА СЕ НАМАЛИ НИВОТО НА АГРЕСИЯ У ДЕТЕТО

Във всяко семейство е необходимо да се изработят «семейни правила» – закони: неща, които във вашето семейство не може да се вършат под никаква форма и при никакви условия. За агресивното дете в списъка «табута» обезателно трябва да влезе пункт “не вдигай ръка на член от семейството”, “не бий кучето, котката”. Реакцията срещу нарушено «табу» трябва да бъде незабавна. В такива случаи не бийте, даже не ругайте детето. Няма да постигнете нищо друго освен отчуждение. Намерете друг начин, за да му покажете категоричното си неприемане на такова поведение. Всички възрастни трябва да си изработят единни изисквания, за да не се получава: при баба може, а при татко – категорично не. Желателно е поколенията да си сътрудничат, а не да се борят за влияние и авторитет.

Във възпитанието на фона на демокрация трябва да присъства «здрав» авторитаризъм. До определена възраст на децата е нужна ограничителна рамка. Има моменти, когато агресията е сигнал за възрастните: ” Не мога да се справя със себе си, спрете ме!” Дълбоко в душата си детето разбира, че се държи лошо, и иска някой да го спре. Трябва ясно да му се покажат границите на позволеното. Необходимо е да му покажете своята сила, увереност. За детето е много важно, възрастните да могат да се справят с неговата агресия, защото този, който те защитава от самия теб,  ще може да те защити и от външните опасности.

Когато детето плаче, крещи, изпада в истерия – не изпадайте в паника.  В такъв момент е безполезно да го увещавате или да му се карате. Отведете го в друга стая (тоалетната и банята са нежелателни, поради малките си размери), кажете му: остани тук, когато се успокоиш – ще излезеш. В тишината то ще покрещи и без присъствието на “зрители”, бързо ще престане.

Вашата реакция винаги трябва да бъде насочена към постъпката, не към личността. Не казвайте “ти си лош”, а “ти постъпваш лошо”. «Аз те обичам много, но не ми харесва, когато правиш така…»

Научете детето на приемливи способи за изразяване на своя гняв, ярост, раздразнение. Най-добрият начин за научаване е вашият пример. Казвайте на глас, „ Изпаднала съм в ярост. Сега ми се струва, че съм ядосана на целия свят. Докато не се успокоя, по-добре не идвай при ме! – Страшно съм ядосан и ми се струва, че в тази къща никой не ме слуша. Имам нужда от почивка” и.т.н.

На силното и активно дете предоставете адекватна за неговата възраст самостоятелност, «отпуснете» поводите. Предоставете му място, време и възможност за реализация на физическата си активност, за изразходване на излишната енергия. Полезни в това отношение са спортните секции, продължителните разходки, катерене по всичко, по което то може да се покатери без риск за живота, домашен гимнастически ъгъл.

Намалете излишната организираност. Много деца са претоварени с многочислени кръжоци, секции, школи. Възможно е да се откажете временно или съвсем от музикалната школа, езиковата школа и т.н.

Поддържайте дружелюбни и добри отношения с детето и с децата от неговия клас, нека играят заедно, да си ходят на гости, на театър… Самите вие дружете с родителите.

Научете детето да преодолява разногласията по цивилизован начин, кажете му, че оскърбленията и боят – не са добър довод. Да се сбие е нужно в изключителни случаи, когато има сериозна причина.

Научете го да носи отговорност за нападките със сила или думи. Не “това се случи с мен”, а “аз го направих”, не “те ме ядосаха”, а “аз се ядосах, аз се вбесих от това, което те направиха”. «Кой те командва теб – ти или те?” ако детето отговори: “Те”, трябва да кажете: “Не, себе си командваш само ти и ти решаваш, да се вбесиш или не”.

На дете, склонно към агресивно поведение, трябва да дадете възможност да получи уважението на околните, да го привлечете да помага, да върши обществено и семейно значими дейности. Трябва да разберете, в какво то е силно и да развивате тази му страна, да поощрявате неговото развитие. Т.е. да му помогнете да постига резултати по мирен начин.

Поговорете за правната отговорност за причинените на другите хора вреди (и моралните в това число). Полезно е да се каже на детето, че с бой може да донесе повече беди, отколкото се предполага.

Наталия Пакина, психолог ГЛОРИС – Новосибирски Център по Практическа Психология

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА С АГРЕСИВНИ ДЕЦА

Упражнение1.

“Емоционален речник”
Упражнението е насочено към развитие на емоционалната сфера.
Сложете пред вашето дете набор от карти, на които са показани мимически прояви на различни емоции.
Възрастният пита: „Какво чувство е нарисувано тук?“
След това предлага на детето да си припомни, когато то е било в такова състояние, как се е чувствало и би ли искало това да се повтори.

“А дали такова изражение на лицето може да изразява друго чувство?”

“Какви от нарисуваните тук чувства изпитваш ти?“

Всички примери, приведени на детето от живота на възрастните, се записват на лист
хартия.

Като последна задача, на детето се предлага само да нарисува картинка, която съответства на тази емоция.

След 2-3 седмици играта може да се повтори, за да се сравни предишното му състояние с това, в които се намира в момента.

Може да попитате детето: “Какви състояния изпитваше повече през последните 2-3 седмици – добри или лоши?”

“А какво можеш да направиш, за да изпиташ колкото е възможно повече приятни чувства?”
Упражнение2.

“Цвете-седмоцвете”
Упражнението е насочено към формиране у детето на умениея да оценява своето състояние, да анализира поведението си.
Добре е възрастният, предварително, заедно с детето, да изреже от картон седем листенца на цвете. На всяко едно от листенцата да нарисува фигурки на хора – деца и възрастни – в различни ситуации. Детето разглежда листенцата и разказва за случаите, когато то е било в подобна ситуация, описва емоциите, които е изпитало в тези случаи.

Такива упражнения трябва да се провеждат многократно и от време на време да се обсъжда с детето, променили ли са се възгледите му за себе си и за другите. Например, ако едно дете първоначално заяви, че е щастливо, когато му подаряват подаръци, а след 2-3 месеца каже, че е най-щастливо, когато другите деца го приемат в играта си, можете да поговорите върху това и да го попитате, защо представите му са се променили.
Упражнение3.

“Във вълшебното царство”
Упражнението е насочено към развитие на съпричастност, за установяване на разбирателство между възрастния и детето.
Възрастният и детето прочитат някаква приказка и рисуват на голям лист хартия комикс, на който са изобразени героите и запомнящите се събития. След това възрастният моли детето да маркира мястото, където то би желало да се намира. Рисувайки, детето играе ролята на главния герой в приказката и описва “своите” приключения. Възрастният му задава въпрос: “Какво ти би отговорил на героя от приказката, ако той те попита …

“Какво би направил, ако си на мястото на героя?”

“Какво щеше да почувстваш, ако героят от приказката дойдеше тук?”
Упражнение4.

“Емоциите на героите”
Упражнението е насочено към развитие на съпричастност, умение за оценка на ситуацията и поведението на другите.
Детето получава картички с изображения на различни емоционални състояния (изобразени с помощта на мимики или символи).
За предпочитане е картичките да се изготвят заедно с детето, за да се обсъждат чувствата, които те изобразяват.

Възрастният чете приказката, а детето в процеса на четенето отделя няколко картички, които по негово мнение отразяват емоционалното състояние на героя в различни ситуации. След приключване на четенето, детето обяснява в какви ситуации и защо героят е бил весел, тъжен, потиснат и т.н. Приказката не трябва да бъде прекалено дълга, да съответства на възрастта, на нивото на му интелигентност, да е съобразена с характеристиките на вниманието и паметта на детето.

ВНИМАНИЕ: ДЕТСКА АГРЕСИЯ 

Наранявало ли е някого вашето дете? А било ли е наранявано от свой връстник? Защо децата проявяват агресивно поведение и какво го предизвиква?

Шокиращо е, когато видим за първи път: как сладкото ни съкровище изведнъж се превръща в неукротимо зверче. Дърпа играчките от ръчичките на другите деца, скубе, хапе или блъска своите приятелчета. Довчера беше като ангелче, а сега всяка дреболия по време на игра става повод за конфликт. Какво се е случило? И какво да правим?

– Виж го, Мими, маминият Симчо няма да остане гладен. Добира се до всичко, което си пожелае.

– Ани, скарай му се, той сериозно бие момченцето.

– Мими, когато родиш, тогава раздавай съвети. Не виждаш ли, че онова е по-голямо от него и ако не се чувства виновно, само ще се отбрани.

Джоди чу разговора между двете жени, позволи на чувството си за справедливост да избухне и се спусна към двете момченца. Биещият за кратко беше отхлабил хватката и тя се възползва от цялостния ресурс на ситуацията, като викна:

– Ей, ти, чернокосия, стани веднага и му фрасни един тупаник.

Така наречения, чернокосия, сякаш това й чакаше. Скочи енергично на крака и удари силничко русоглавия агресор. Онзи се разпищя и се просна възнак на пясъка.

Мама Ани, сама изненадана, от скоростта, която разви, се завтече да спасява „няма да остане гладен“. След като се увери, че синът й не е наранен, пръсна яден поглед околовръз, за да открие злосторника, но видя единствено как  Джоди, хванала го здраво за ръка, предвидливо бягаше към баба си.

Факти за агресията

1. Малкото ви не напада нарочно другите деца. Важно е да разберете, че в ранна възраст агресията не е съзнателна проява – детето по-скоро пробва, експериментира отношенията си с околните. Интересът към чуждата играчка е достатъчен, за да настане „бой“. Това не означава, че родителят трябва да седи безучастен и да гледа как детето му налага съседчето.
Щом забележите подобна проява, обяснете на мъника, че Ани (или Петърчо) ги боли и страдат, когато някой ги удря. И следващия път, когато малкото ви иска чужда играчка, трябва да помоли/попита дали може да я вземе. Ако наблюдавате безучастно прояви на агресия от страна на вашето дете, рискувате да си отгледате егоист, който не изпитва състрадание към околните и се интересува единствено от собствените си желания.
2. Агресията се проявява, когато детето губи чувството си за привързаност. В такива случаи то става необичайно свито, тревожно, изолирано. Възможно е да нападне други деца, дори това да са близки приятелчета. Агресивните прояви не са съзнателни и дори не са под контрола на мъника (разбира се, когато става дума за дете на 2-3 години). Когато изгуби чувството за привързаност, поведението му става подвластно на други силни неконтролируеми емоции.
3. Детето напада, ако се чувства в опасност. На пръв поглед изглежда точно обратното – хлапето хапе, блъска или рита, сякаш съвсем умишлено, с цел да нарани. Това обаче може да е всъщност сигнал, че се чувства твърде самотно. Ако наблюдавате внимателно, ще видите, че при нападението детското личице остава спокойно. Малчуганът не изглежда ядосан или изплашен. Неговата доверчива натура не е изчезнала, а само е скрита зад мисълта: „никой не ме познава, никой не се интересува от мен“.
4. Чувство за изолираност (въпреки близостта и любовта на родителите). Някои деца изпитват постоянно чувство на страх и отчаяние, провокирано от обстоятелства извън вашия контрол. Страховете са предизвикани от кризи на паника за собственото им оцеляване (например при кавги и насилие в семейството, развод и др.).
Възможно е и агресивността да е генетично обусловена – някои деца проявяват агресия от съвсем ранна възраст. Ако в семейството всичко е наред, не е изключено детето просто да взима лош пример от телевизионните програми или да пробва от чисто любопитство какво ще стане, ако… (тук вариантите са много). Увлечено в играта, то също може да премине към агресивно поведение.

Как да реагирате?
Ако детето има агресивни прояви, в никакъв случай не бива да му отвръщате със същото! Виковете и боят са най-лошият сценарий. Възможно е да влошите нещата още повече, защото мъничето ще се разстрои и затвори в себе си, а страховете му ще се увеличат. Освен това, докато е малко, то приема родителския пример като норма на поведение. И ако става неволен свидетел на разправиите у дома, няма как да очаквате друга, освен агресивна реакция. Детето започва да гради защитна стена, което силно влияе на неукрепналата му психика.
- Наблюдавайте! Следете колко често и какви са агресивните прояви, както и кое отключва тези реакции. Ако ви се струват ненормални и прекалени, потърсете помощ от специалист.
- Намесете се бързо, но спокойно… за да махнете ръката на детето си от нечия коса. Тъй като малкото не умее още да контролира поведението си, вие си човекът, който трябва да предотврати нараняването на друго дете. Кажете например: „Не мога да те оставя да нараниш Любчо и да му причиниш болка. Ако той те удари, как ще се чувстваш?“ Но не прекалявайте с упреците, за да не насадите чувство за вина у дребосъка. Едва ли го е направил нарочно… Той все още не осъзнава последствията от действията си. Вие сте човекът, който трябва да го научи как да се държи.
- Не очаквайте детето да е благоразумно! Неслучайно то не може да отговаря за действията си пред закона. Отговорността е ваша, докато стане пълнолетно. Грешка е да очаквате мъникът да изрази вербално чувствата си. Оставете го да поплаче, да се тръшка и пребори – това е неговият начин да се справи с тях.
Ако прояви агресия към вас и се опита да ви нарани, му кажете със спокоен тон: „Обичам те, но не ти позволявам да ме удряш, защото боли“. В никакъв случай не бива да допускате детето ви да ви удря. Когато отправяте упрек или забрана, започнете с положителното – нека детето знае, че е обичано. Да няма съмнения по този въпрос!
- Не се впускайте в дълги обяснения! От тях детето няма да разбере нищо. То тепърва се учи кое е добро и кое лошо, но е далеч от всякакви сложни логически разсъждения. Затова кратко и ясно заявете позицията си и я отстоявайте.
- Не обвинявайте, не засрамвайте, не наказвайте! Не е уместно да карате детето да се срамува от себе си, особено в периода, когато то се възприема през очите на околните и най-вече на близките си. Вие сте неговият свят и ако смята, че ви е разочаровало непоправимо, много ще страда.
- Окуражавайте го да дойде при вас, когато е разстроено! Това не е лесно за децата, когато са напрегнати, изнервени, но ако ги подсетите, че винаги сте наблизо в случай на нужда, следващият път ще дойдат да поплачат в прегръдките ви.
- Игри и смехотерапия. Прекарвайте с мъника си достатъчно време в игри и го карайте да се смее колкото може повече! Топлината на отношенията ви ще поддържа връзката ви жива. Детето ще ви чувства като опора, а колкото са повече приятните усещания в живота му, толкова по-малко ще е агресията му.

Нужно е да знаеш…

Детето – агресор
Когато е съвсем малко, то трябва да разбере нещата чрез собствения си опит. Затова ако посегне да оскубе някого например, му покажете какво изпитва другото дете, като лекичко го дръпнете за косичката. Вече ще знае до какво водят действията му, защото ги е изпитало върху себе си. Възможно е преди да тръгне на детска градина хлапето ви да е било съвсем кротичко, но впоследствие да се превърне в агресор. В този случай най-вероятно копира нечие чуждо поведение. Важно е да го дарявате с цялата си родителска обич, за да не оставяте място за негативни действия. Ако детето е възпитано в атмосфера на любов и толерантност, то ще остане спокойно и сигурно дори в „напечени“ ситуации. Опитът показва, че именно тези деца – умерено агресивните, най-добре се справят в живота и лесно преодоляват трудностите.

Детето – жертва
Детето не бива да търпи агресията, защото това ще го превърне в жертва. Малкото човече трябва да може да се отбранява. Ако веднъж отговори на нападките, най-вероятно ще спрат да го закачат. И обратно – ако се свива и оставя другите да го надвият, те ще продължат да го правят на принципа: „По-силният удря по-слабия“. Няма нищо лошо в това малчуганът да се защити. За да не става твоето дете жертва на агресията, трябва да го научиш да реагира в различни ситуации и да се справя само.

Проблемът „агресия“ е актуален за всеки родител. Тя просто е част от естествения ход на нещата, когато е в умерени граници. Ако смятате, че вашето дете ги е надхвърлило, не се колебайте – потърсете помощта на специалист! Понякога е нужно съвсем малко, за да сме щастливи…

сп. “Моето дете”